Полиуретанът е един от най-широко използваните пластмасови материали в света, но често е пренебрегван в ежедневието ни. Независимо дали сте у дома, на работа или в превозното си средство, той обикновено не е далеч, като често срещаните му крайни приложения варират от матраци и омекотяване на мебели до изолация на сгради, автомобилни части и дори подметки на обувки.

Но както и при други пластмаси, които до голяма степен не се рециклират, широкото използване наполиуретанпоражда опасения относно въздействието му върху околната среда. За да разберат по-добре възможностите за оползотворяване на полиуретан за рециклиране и за заместване на химикалите, използвани в производството му, с растителни алтернативи, изследователи от Националната лаборатория Аргон към Министерството на енергетиката на САЩ (DOE), Северозападния университет и The Dow Chemical Company се обединиха, за да проведат първата цялостна оценка на „Материалните потоци на полиуретан в Съединените щати“. Проучването беше публикувано наскоро в списанието.Екологични науки и технологии.

„Целта беше да разберем колко линейно спрямо колко кръгово е използването на полиуретани в Съединените щати“, обясни съавторът Дженифър Дън, която е заместник-директор на Центъра за инженерна устойчивост и устойчивост към Northwestern и член на Програмата за пластмаси, екосистеми и обществено здраве в Института за устойчивост и енергетика към Northwestern (ISEN). „Искахме също да видим дали има възможности за подобряване на кръговостта и увеличаване на биобазираното съдържание на полиуретани.“

Линейната икономика е такава, в която суровините се използват за производството на продукти и след това обикновено се изхвърлят в края на жизнения им цикъл. В кръговата икономика същите тези материали се възстановяват и използват повторно. Това ограничава необходимостта от добив на допълнителни природни ресурси, като изкопаеми горива, като същевременно намалява количеството отпадъци, изпратени на депата.

Дън, който е и доцент по химично и биологично инженерство в Инженерното училище „Маккормик“ в Нортуестърн, каза, че макар изследователите да очакват да открият до голяма степен линейна система за полиуретаните, „разглеждайки я от гледна точка на потока на материалите, от изходните материали до края на жизнения им цикъл, тя е просто очевидно линейна“.

Според съавтора Трой Хокинс, който ръководи групата за горива и продукти в Центъра за оценка на системите в Аргон, проучването подчертава редица сложности, които влияят върху начина и кога полиуретаните могат да бъдат възстановени и рециклирани.

Но както и при други пластмаси, които до голяма степен не се рециклират, широкото използване наполиуретанпоражда опасения относно въздействието му върху околната среда. За да разберат по-добре възможностите за оползотворяване на полиуретан за рециклиране и за заместване на химикалите, използвани в производството му, с растителни алтернативи, изследователи от Националната лаборатория Аргон към Министерството на енергетиката на САЩ (DOE), Северозападния университет и The Dow Chemical Company се обединиха, за да проведат първата цялостна оценка на „Материалните потоци на полиуретан в Съединените щати“. Проучването беше публикувано наскоро в списанието.Екологични науки и технологии.

„Целта беше да разберем колко линейно спрямо колко кръгово е използването на полиуретани в Съединените щати“, обясни съавторът Дженифър Дън, която е заместник-директор на Центъра за инженерна устойчивост и устойчивост към Northwestern и член на Програмата за пластмаси, екосистеми и обществено здраве в Института за устойчивост и енергетика към Northwestern (ISEN). „Искахме също да видим дали има възможности за подобряване на кръговостта и увеличаване на биобазираното съдържание на полиуретани.“

Линейната икономика е такава, в която суровините се използват за производството на продукти и след това обикновено се изхвърлят в края на жизнения им цикъл. В кръговата икономика същите тези материали се възстановяват и използват повторно. Това ограничава необходимостта от добив на допълнителни природни ресурси, като изкопаеми горива, като същевременно намалява количеството отпадъци, изпратени на депата.

Дън, който е и доцент по химично и биологично инженерство в Инженерното училище „Маккормик“ в Нортуестърн, каза, че макар изследователите да очакват да открият до голяма степен линейна система за полиуретаните, „разглеждайки я от гледна точка на потока на материалите, от изходните материали до края на жизнения им цикъл, тя е просто очевидно линейна“.

Според съавтора Трой Хокинс, който ръководи групата за горива и продукти в Центъра за оценка на системите в Аргон, проучването подчертава редица сложности, които влияят върху начина и кога полиуретаните могат да бъдат възстановени и рециклирани.